Четирите споразумения ♥ Винаги прави най-доброто, на което си

Четирите съглашения

♥ Винаги прави най-хубавото, на което си кадърен

Остана единствено още едно съглашение, само че единствено то разрешава първите три да се трансфорат в надълбоко вкоренени привички. Четвъртото съглашение е обвързвано с използването на първите три: Винаги прави най-хубавото, на което си кадърен.

При всички условия правете най-хубавото по силите си - нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-хубавото е променлива големина. Всичко живо непрекъснато се променя, тъй че най-хубавото от време на време ще е от високо качество, различен път няма да е толкоз положително. Когато заран се разсъните освежени и заредени с сила, най-хубавото ще е по-добро, в сравнение с вечер, когато сте изтощени. То ще е друго, когато сте здрави и когато сте заболели, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревнивост.

В взаимозависимост от настроението най-хубавото ще се трансформира всеки миг, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-хубаво се трансформира от самото начало. Когато превърнете четирите нови съглашения в табиет, най-хубавото, на което сте способни, ще стане по-добро, в сравнение с е било в миналото.

Независимо от качеството, продължавайте да вършиме най-хубавото по силите си - не повече или по-малко, а най-хубавото. Ако се насилвате да дадете повече, в сравнение с можете, ще изхабите повече сила от нужното и най-после най-хубавото няма да бъде задоволително. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите срещу себе си и постигането на задачата ще ви отнеме повече време. Ако пък вършиме по-малко, в сравнение с можете, вие се обричате на незадоволство, на самоосъждане на възприятие за виновност и на съжаления.

Просто правете най-хубавото - при всички условия в живота си. Няма значение дали сте изтощени или заболели, в случай че постоянно вършиме най-хубавото, няма да се обвинявате. А в случай че не се вините, няма да страдате от възприятие за виновност или да се самонаказвате. Ако постоянно вършиме най-хубавото по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко проклинание.

Един мъж желал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, с цел да потърси преподавател, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му споделил: „ Учителю, в случай че медитирам по четири часа дневно, какъв брой време ще ми е належащо, с цел да получа прояснение? “

Учителят го погледнал и отвърнал: „ Ако медитираш по четири часа дневно, евентуално ще са ти нужни 10 години “.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „ Учителю, ами в случай че медитирам по осем часа дневно, какъв брой време ще ми е належащо, с цел да получа прояснение? “

Учителят го погледнал и рекъл: „ в случай че медитираш по осем часа дневно, евентуално ще са ти нужни двадесет години “.

„ Но за какво ще ми отнеме повече време, в случай че медитирам по-дълго? “, попитал мъжът.

Учителят отвърнал: „ Ти не си тук, с цел да жертваш насладата или живота си. Тук си, с цел да живееш, да бъдеш благополучен и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-хубавото от себе си за два часа медитация, само че вместо това медитираш по осем часа, единствено ще се измориш, ще се отклониш от задачата и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-хубавото по силите си и тогава може би ще научиш, че без значение какъв брой дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш благополучен. “

Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, положителни към себе си, тъй като ще се отдавате на фамилията си, на обществото, на всичко. Но точно действието ще ви накара да се почувствате безпределно щастливи. Когато постоянно вършиме най-хубавото по силите си, вие действате. Да правиш най-хубавото, на което си кадърен, значи да предприемаш нещо, тъй като го обичаш, а не тъй като очакваш компенсация. Повечето хора вършат тъкмо противоположното: вършат нещо, единствено когато чакат компенсация, и не се любуват на заниманието си. И това е повода да не вършат най-хубавото по силите си.

Например, множеството хора всеки ден отиват на работа само с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на заплащането и почивните дни. Те работят поради възнаграждението и в следствие изпитват злост към работата си. Опитват се да избегнат действието, ситуацията се утежнява и те не вършат най-хубавото, на което са способни.

Цяла седмица работят по този начин с напрежение и страдат от работата си, от действието - не тъй като им харесва, а тъй като усещат, че би трябвало. Необходимо е да работят, тъй като им се постанова да заплащат наема, да устоят фамилията си. Носят цялото това незадоволство в себе си и когато най-накрая получат парите си, се усещат нещастни. Имат два почивни дни, с цел да вършат каквото желаят, и какво вършат? Опитват се да избягат. Напиват се, тъй като не харесват себе си. Не харесват живота си. Има доста способи, по които се нараняваме, когато не се харесваме.

От друга страна, в случай че се заемете с нещо поради самото него, без да очаквате заплащане, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занятие. Наградата ще пристигна, само че вие не сте захласнати от нея. Може да получите даже повече, в сравнение с сте си представяли за допустимо, без въобще да очаквате компенсация. Ако харесваме заниманието си, в случай че постоянно вършим най-хубавото по силите си, тогава в действителност се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме незадоволство.

Когато вършиме най-хубавото, на което сте способни, вие не давате на Съдника опция да ви разгласи за отговорен или да ви упреква. Ако сте създали най-хубавото, на което сте способни, и Съдникът се опита да ви съди според вашия кодекс, вие можете да му отговорите: „ Направих най-хубавото “. Няма скрупули. Защото постоянно вършим най-хубавото. Не е елементарно да съблюдаваме това съглашение, само че то в действителност ще ни направи свободни.

Когато правиш най-хубавото, на което си кадърен, се научаваш да приемаш себе си. Но би трябвало да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си значи да се упражняваш, да гледаш почтено резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това ускорява самосъзнанието.

Ако правиш най-хубавото, на което си кадърен, в действителност нямаш чувството, че работиш, тъй като се наслаждаваш на заниманието си. Знаеш, че правиш най-хубавото, когато се наслаждаваш на заниманието или го правиш по метод, който няма да има нездравословни последици за теб. Правиш най-хубавото, тъй като искаш да го правиш, а не тъй като би трябвало или тъй като се опитваш да угодиш на Съдника или на другите.

Ако правиш нещо, тъй като се постанова, тогава няма метод да дадеш най-хубавото от себе си. В подобен случай е по-добре да не го правиш. Не, ти правиш най-хубавото, тъй като това те кара да се чувстваш безпределно благополучен. Когато правиш най-хубавото поради самото наслаждение, ти вършиш нещо, тъй като то ти носи приятност.

Да действаш значи да живееш пълноценно. Бездействието е метод за отказване на живота. Бездействието е да седиш пред тв приемника всеки ден в продължение на години, тъй като се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да разкриеш същността си значи да действаш. В главата ти може да има доста велики хрумвания, само че смяната идва само с действието. Ако концепцията не бъде приложена на процедура, тя няма да се реализира, няма да даде резултати, нито ще те възнагради.

Форест Гъмп е един добър образец за това. Той нямаше велики хрумвания, само че действаше. Беше благополучен, тъй като постоянно правеше най-хубавото във всяко начинание. И бе обилно заплатен, без въобще да чака премия. Да действаш значи да бъдеш жив. Да поемеш риска да излезеш на открито и да осъществиш фантазията си. Не е същото като да наложиш фантазията си на различен, тъй като всеки има правото да следва личната си фантазия.

Да правиш най-хубавото, на което си кадърен, е популярен табиет. Аз давам най-хубавото от себе си във всичко, което върша и усещам. Това се е трансформирало в обред в живота ми, тъй като взех решение да го трансформира в обред. То е разбиране като всяко друго определено от мен разбиране. Аз трансформирам всичко в обред и постоянно върша най-хубавото по силите си. Взимането на душ за мен е обред и с това деяние демонстрирам на тялото си какъв брой го обичам. Чувствам стичащата се по тялото ми вода и се любувам. Правя най-хубавото, с цел да удовлетворя потребностите на тялото си. Правя най-хубавото, с цел да давам на тялото си и да получавам това, което то ми дава.

Бог е живот. Бог е живот в деяние. Най-добрият метод да кажеш: „ Обичам те, Боже “, е да живееш, давайки най-хубавото от себе си. Най-добрият метод да кажеш: „ Благодаря ти, Боже “, е да се освободиш от предишното и да живееш в сегашното, тук и в този момент. Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш предишното, ти си разрешаваш да живееш пълноценно в сегашния миг. Освобождаването от предишното значи, че можеш да се насладиш на съня, чието деяние се развива сега.

Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на протичащото се в този момент, тъй като постоянно ще ти се желае да бъде друго от това, което е. Няма по какъв начин да пропуснеш някого или нещо, тъй като си жив. Да не се наслаждаваш на сегашното значи да живееш в предишното и да бъдеш полумъртъв. Това води до самосъжаление, страдалчество и сълзи.

Не е належащо да знаем или потвърждаваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „ не “, когато желаете да кажете „ не “, и „ да “, когато желаете да кажете „ да “. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, единствено когато вършиме най-хубавото, на което сте способни. Когато не го вършиме, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в мозъка си. Не ви е належащо знание или велики метафизичен концепции. Не ви е належащо другите да ви одобряват. Вие давате израз на личната си божественост посредством живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „ Обичам те “ е демонстрация на божественото.

Из: „ Четирите съглашения “, Дон Мигел Руис, изд. „ Кибеа “, 2012 година
Снимка: miguelruiz.com